Златна треска убива икономиката на Индия

Манията по благородния метал вече срина валутата на страната

Индийците купуват злато, независимо от цената.

Политика

21.06.2013

ЕПА/БГНЕС

Министър-председателят Манмохан Сингх има нелека задача да стабилизира индийската рупия, която е под натиск заради традиционния за страната фетиш към златото.

Златните накити са задължителни за религиозни празници, независимо от социалния статус на участниците.

Брутният вътрешен продукт на Индия нарасна с 5 процента на годишна основа през 2012-2013 година, което е най-бавният темп на икономически растеж от едно десетилетие, припомня ДПА. Обезценяването на рупията може да увеличи затрудненията на правителството да финансира нарастващия дефицит по текущата сметка, посочват анализатори. Според експерт от индийското министерство на финансите слабостта на рупията може да бъде краткосрочна.

На световните пазари златото губи своя блясък. Инвеститорите бягат от жълтия метал, чиято цена потъна с над 10% през последните 3 месеца. Но индийците са толкова луди по него, че жертват валутата си и дори икономиката си в добавка, се посочва в анализ в американското издание Global Post. Изкупувайки злато от чужбина на стойност милиарди долари, те изпращат индийския кеш навън, разрушавайки баланса на входящите и изходящите потоци, обезценявайки по този начин рупията. Това на свой ред прави вноса „по-скъп“ и затруднява изплащането на международните заеми от местните компании.

„Ако няма внос на злато в продължение на една година, това ще промени динамиката на дефицита по текущата сметка на страната”, заяви на 13 юни индийският министър на финансите Паланяпан Чидамбарам, цитиран от investor.bg. „Индийците смятат, че купуват златото с рупии. Всъщност те го купуват с долари”, добави той.

Индия е най-големият вносител на злато в света, поглъщайки до една трета от световното предлагане всяка година. След петрола златото е най-масово внасяната стока в страната. Резултатът? Дефицитът по текущата сметка достига 5,4% от брутния вътрешен продукт на Индия, като това е близо два пъти над препоръчваното от икономистите. „Призовавам още веднъж всички да устоят на изкушението да купуват злато”, подчерта Чидамбарам. „Това ще доведе до положително въздействие върху всеки аспект на индийската икономика”, убеден е той.

Макар че дефицитът по текущата сметка на Индия е твърде висок, истинското притеснение е дали в страната влизат достатъчно пари, за да попълнят разликата, смята Бибек Деброй, икономист от базирания в Делхи Център за политически изследвания”. А тук нещата стават извънредно трудни. „Тревогата на правителството наистина е, че каквито и входящи капиталови потоци да имаме, те по характер са портфейлни инвестиции (като например покупки на акции), които идват и си отиват”, посочи Деброй. За разлика от тях преките инвестиции в заводи и в други дружества за рисков капитал водят до дългосрочни ползи, а капиталът остава беззащитен срещу краткосрочните колебания на пазара. „Така че би трябвало всъщност по-скоро да се запитаме: „Защо инвестициите не идват”, отколкото да се втренчваме в хората, които купуват злато”, твърди икономистът. Според Чидамбарам вносът на злато в Индия е намалял от 135 млн. долара през първата половина на май до 36 млн. долара през втората половина на месеца, но той пропуска да спомене причината: през тази година празникът Акшая Трития, който е втори по значение за покупките на злато, се падна на 13 май. Затишието след него осигури известно облекчение за централната банка, която на 13 юни бе принудена да се намеси на валутния пазар, за да отлепи рупията от най-слабото є ниво в историята спрямо долара (58,98 рупии за долар). След изявлението на министъра обаче рупията продължи да се обезценява.

Спадът в търсенето на злато вероятно ще се окаже само временен, тъй като за индийците то е нещо повече от инвестиция. Златото е синоним на спестявания и сигурност за мнозина от населяващите страната 1,24 млрд. души.

Само около 36 000 от общо 650 000 села в Индия разполагат с банкови клонове, а минималните баланси и останалите изисквания означават, че прислужничките, охранителите и строителните работници държат голяма част от активите си в злато и бижута като хедж срещу тежки периоди, когато те могат да бъдат продадени или използвани като гаранция при местния заемодател. Нещо повече, културното значение на ценния метал го прави незаменим за сватби и различни други церемонии. Дори банкери и юристи все още смятат покупката на златни бижута за безопасна финансова стратегия.

А при положение, че напоследък както капиталовите пазари, така и недвижимите имоти губят блясъка си, индийските богаташи изгряха като нов клас купувачи на злато. „По традиция винаги има търсене на злато. Но през последните около 4 години към това се добави и нов тип търсене. Това е търсене на злато, което бих нарекъл инвестиция”, заяви Деброй. „Сега има доста инвестиции в злато, което е на практика на кюлчета”, обоснова се той.

Помислете: въпреки че цената на златото потъна от над 1 800 долара за тройунция през ноември до около 1 400 долара през май, Световният съвет по златото прогнозира, че вносът на злато в Индия за периода април-юни ще достигне почти половината от обема, внесен през 2012 г.

Лоша инвестиция? Вероятно. Експерти твърдят, че повишаване на цената на златото не е вероятно без сериозен срив на американския фондов пазар или на стойността на долара, като възможностите за никое от двете условия не изглеждат високи. И дори в дългосрочен план цената на златото може да скача и пада, защото „реалното” търсене на жълтия метал от страна на бизнеса е малко, а инвеститорите, които купуват злато и го задържат, осигуряват ежегодно над половината от покупките.

За индийската икономика обаче златната мания е нещо повече от лоша инвестиция. За разлика от покупката на акции или облигации влагането на средствата в злато по-скоро забавя, отколкото стимулира икономическия растеж чрез изсмукването на кеша от системата. (В противовес дори вносът на петрол, макар и отразяващ се неблагоприятно върху търговския баланс, буквално подхранва индустрията).

Същевременно нарастващият външнотърговски дефицит принуждава страната да обезценява валутата си – с по около 10% годишно за последните 2 десетилетия. Тези понижаващи се стойности гонят хората от рупиите, а чуждестранното финансиране – от Индия. Това на свой ред означава по-малко инвестиции и по-бавен растеж, като по този начин допълнително отслабва рупията.

С други думи: един порочен кръг, правят логичния извод от Global Post.

.

.

.